Описание
Тази нощ Алтъна спа съвсем малко. Присъни и се, че Дойчин и носи незабравки и ги сплита в косите й. Обичаше тези мънички цветя и ги наричаше „ очите на Бог“. Сини, сини, като очите на човека, пред когото сърцето й се разтреперваше. Те станаха символ на любовта й. Дойчин знаеше, че са и любими и всяко лято и носеше букетчета, вързани с червен конец.
Алтъна се замисли. В планината се носеше поверието, че в нощта преди Адрелез момите сънуват бъдещите си съпрузи. Дали е Дойчин? С него пораснаха, с него и сладнеше и простата чорба, с него времето спираше. Но той е християнин. Дали да му каже истината, която научи скоро? Или да си замълчи? Но нали любовта е по-силна от вярата, от обичаите… от всичко?
Из „ Алтъна”
ПРЕПОРЪЧАНИ В КАТЕГОРИЯ
Отзиви
Все още няма отзиви.