Винаги ме е привличал светът на татуировките.

Но как да имам рисунка, която да отговаря на мен през всичките ми емоционални сезони? Трябва ли да стана калейдоскоп от татуировки?

Всъщност имам само една, която си направих сама на глезена в тийнейджърските си години. Не е особено прецизна, но за мен е важна и смислена. Вдъхновена е от книгата „Дон Хуан и смъртта“ на Карлос Кастанеда. Изобразява смъртта, която е винаги до нас на разстояние една протегната ръка и неотменно съпътстваща ни. Както казва Карлос Кастанеда в книгата си: ,,Силата, която ни управлява, ни дава избор. Или ние изживяваме живота мародерствувайки около нашите привички, или се решаваме на това да познаем другите светове. Само осъзнаването на смъртта може да ни даде необходимия тласък.“ Осъзнаването на непостоянството и любовта към рисунките ме отведе до момент, в който проектите ми за татуировки нарастваха. Мечтаех за свободно тичащи коне, магически символи, мистични вълци и луни, древни мантри и слънчеви диаграми. От малка рисувах tribal символи по дрехи и на приятели, но с мастило. И така един ден, през 2012 година, проучвайки цените на качествените машинки за татуировки, приятели ми предложиха малка книжка с тъй близките ми и любими символи: мандали, геометрични индиански и африкански рисунки, които от край време чувствам като свои и свързвам с родните ни шевици. Тези символи бяха нарисувани върху различни части от тялото с черешово-кафяв, земен цвят. Това беше Къната! Какъв късмет! Ей така, от нищото се взе и идеята ме завладя веднага.

“Мехенди” в хинду назовава три неща – растението къна, процедурата рисуване с къна по тялото, както и самите рисунки. Мехенди се счита за най-старата форма на боди арт, която някога е съществувала. В продължение на векове не само в Индия, а и в Северна Африка и Близкия изток къната е използвана както за разкрасяване, така също и като космологична козметика за тържества и ритуали, където мехенди е бил начин да се направи свещеното видимо и да се общува с по-висша сила.