Хена или къна е багрило, направено от растението Lawsonia Inermis. Вирее и се отглежда основно в Северна Африка, Западна и Южна Азия, Северна Австралия, Нова Зеландия…

В редица топли страни храстът се култивира като растение за употреба във фармацевтичната и козметичната индустрия. От най-младите листа се получава естествен оцветител за коса – зеленикавият прах къна, който познаваме и използваме от векове. По-старите листа се влагат в шампоани и балсами за коса, а от цветовете му се добива етерично масло за целите на парфюмерията.

Повечето хора възприемат рисуването с къна единствено декоративно, защото лечебните ѝ свойства са малко познати у нас. Медицинската употреба на къната е част от Аюрведичната и Унани индийска народна медицина, както и част от лечебните традиции в Северна Африка. Това е възможно благодарение на съдържащите се в къната растителни стероли, флавоноиди, кумарини, танини и др.

Освен ритуално, декоративно и сакрално приложение, къната е с доказано лечебно действие. Нанасянето ѝ по върховете на пръстите предпазва от белене на кожичките и чупене на ноктите. Растителният танин, съдържащ се в растението, се свързва с протеина на кожата, правейки я здрава и еластична, като дори я подмладява. В Индия често можете да видите жените да оцветяват плътно стъпалата си в червено,  отдавна открили свойствата на къната срещу напукване на кожата.

Къната е и прекрасно средство за успокояване и намаляване на Пита доша (енергията на огъня в организма). Успокоява много ефективно главоболие, треска, като ухлажда и релаксира. Също така, притежава антисептичен и антибактериален ефект и успешно се прилага срещу гъбички, бактерии, лишей.

Приложена върху косата има прекрасно подхранващо действие, използва се при пърхот и кожни проблеми, като намалява отделянето на мастна секреция, предотвратява загубата на коса и я прави бляскава, обемна и жива. Използвана редовно има свойствата да балансира хормоните и да пречиства кръвта.
В древността в Мароко с нея багрели вълната и боядисвали кожите на батабани, тъй като действа противогъбично, защитава от плесени и отблъсква насекомите. В Малайзия с отвара от листата на билката се прави гаргара за възпалено гърло и пресипналост.

Цвета на натуралната къна Не е ЧЕРЕН !!!
Приложена върху кожата, къната оцветява в различни червеникави нюанси – от ОРАНЖЕВО, през наситено ЧЕРВЕНО до КАФЯВО.

Оцветяването на кожата и косата става възможно благодарение на Lawson, известен също като hennotannic asid съдържащ се в растението, което е оранжево-червеното багрило. В резултат от химическото взаимодействие с кожата и косата се получава цветът, който мнозина от нас харесват.
Наситеността на цвета зависи от много фактори:оригиналния цвят и свежест на къната;
мястото, на което е разположена рисунката (дебелината на кожата и как се ексфолира);
колко дълго е оставена пастата върху кожата след нанасянето и каква е температурата на кожата;
количеството на меланин и колаген в кожата; химията на тялото (киселинно-алкална среда и скорост на протичане на реакциите);
грижите, които човек полага за рисунката си.Необходимо е да се спазят няколко основни особености след като приключи нанасянето върху кожата.
Да се избягва допира на рисунката с вода през първите 24 часа.
Целта е да се даде възможност на цвета да се развие напълно.
Веднага след отстраняването на пастата цветът е оранжев.
Необходими са до две денонощия, за да потъмнее и да стане наситено кафяв.
Още една тънкост, която помага на рисунката да се запази по-дълго – добре е да се полага масло, олио, зехтин или крем от естествени продукти няколко пъти на ден, както и преди къпане.