Казвам се Маноела, но приятелите ме наричат Мани.

За мен рисуването с къна е като медитация – голямо вълшебство и абсолютно удоволствие. Според гледната точка може да е и работа, но аз предпочитам да го приемам като начин да попътувам, да срещна прекрасни хора и, не на последно място, да си почина от ежедневието си и да се заредя със … себе си!

Рисувам от много години и идеята да използвам човешкото тяло като платно беше вдъхновяваща за мен.

Започнах да рисувам Мандали на хартия по време на първата ми бременност и тогава срещнах и изобразени такива с къна. Почуствах ги много близки. Разпознах се в тях.
Светът на символите винаги ме е изпълвал с възхищение, защото от много мъничка чувствам, че живота не е само това, което изглежда.

Възхищават ме неща, които повечето хора не забелязват.
Често пък аз не разбирам нещата, които будят възхита у тях…

Невидимата част на този свят, животът извън физическите параметри (вярвам всеки е усещал дори и за кратко това, когато е сам в природата, в моментите между вдишванията или пред огъня с приятели) – това са нещата, които ме интересуват, които ми дават сили и вдъхновение.

„Силата на преходните неща“ беше темата на първата ми изложба от Мандали. Включих в нея и рисунките на голямата си дъщеря. Тя беше само на година и девет месеца, но имаше поглед за света около себе си и го изразяваше с бои.

Вниквайки в процеса на създаване на Нетрайно изкуство, усетих в себе си радостта от временното… И някак неусетно се стигна до заниманията ми с къна. Решавайки да правя това, усетих в себе си спокойствие, търпение и удоволствие от факта, че хората, на които го предлагам ме разбират и участват наравно с мен в сътворяването на тази Магия.

Често ме питат какво означават символите, които използвам в работата си. Всъщност, както казах по-горе, аз не подчинявам работата си на философията, родила това изкуство. По-скоро се опитвам да създам радост в клиентите си, предавайки моите усещания от досега с Къната. Най-щастлива съм, когато човекът срещу мен започва да си мечтае какво да получи и така заедно правим магията реална.

Послевкусът от споделеното удоволствие ме зарежда за дълго време и ме мотивира за нови идеи. Много ме радва работата с деца. Те не страдат от условности, решават бързо и искрено се радват на крайния резултат. А ако им дадеш да рисуват, започват веднага, без колебания и страх, наслаждавайки се на новото усещане. Прекрасно е!

Благодарна съм, че мога да се занимавам и работя това, което обичам!