Смята се, че рисуването на тялото с естествени пигменти се е зародило преди 5000 години- по време на египетската цивилизация.  Изобразяването на соларни символи, кръгове и различни диаграми било част от ритуалите на жреците в древноста. Открити са мумии с червено боядисани коси, длани и стъпала. Считало се, че това ще ги предпази от злите сили по пътя към отвъдния свят. Споменава се и за използването на къната за медицински цели.Изисуването на тялото с къна е красива и загадъчна форма на изкуство, използвано в продължение на векове, за да лекува, украсява и благославя.

Може да бъде открито изписано по различни начини: Мехнди (Mehndi), Махенди (Mahendi), Механди (Mehandi), Хена (Henna), Хина (Al Hinna)..

В продължение на хилядолетия украсяването на тялото с къна е било използвано в моменти на уязвимост и преход, когато човек е изпитвал притеснение от преминаване на някакви граници или му е предстояла лична трансформация – зрелост, пътуване, брак, раждане, смърт. Отпечатъкът на къната е благоприятен символ и пазител по време на тези ритуали на прехода.

Изкуството Мехнди има традиции в Aрабския полуостров, Източна и югоизточна Азия и северна Африка, като използваните орнаменти имат характерни особености в различните региони.

В Индия за употребата на куркума (Thumeric) и къна (Henna) се споменава и в ранните древно- индийски Веди. Haldi (оцветяване с паста от куркума) и Mehndi (рисуване с къна) са ведически обичаи, предназначени да бъдат символ на пробуждането на вътрешната светлина. За ритуали и церемонии, ръцете се изписвали с кръгове и мандали, символизиращи слънцето Суря-Нараяна. Така адептът показвал желанието си да събуди своето вътрешно духовно зрение и да озари битието си.

Фините, дантелени дизайни включват изображения на птици и тропически растения, характерни за регионите им. Богато украсените рисунки могат да се състоят от деликатни пейсли, дантелоподобни плетеници, лотуси, пауни, мангови листа и лица. Растенията и цветята са често използвани елементи в рисунката и са символ на женственост, плодородие и духовно израстване.
В Индия рисуването с къна съпровожда повечето големи празници и фестивали до наши дни. По време на предбрачния ритуал – ноща на къната ,булката се изрисува с мотиви, които да я дарят с много любов, плодородие и семейно щастие.

Бременните жени след осмия месец участват в церемония наречена Athawansa – тялото се обтрива с ароматни масла, къпе се в парфюмирана вода и ръцете и краката се изрисуват до китките и глезените по начин, подобен на сватбения ритуал. Майката, облечена в нови дрехи, накичена с украшения, сяда на специална церемониална дървена седалка (cauki). Жените (от семейството и приятелки) пълнят скута ѝ със сладкиши, плодове и кокосови орехи.
След раждането ноктите на краката и ръцете отново се оцветяват с къна по време на церемония известна като Jalva Pujani, за прочистване и освобождаване от стреса.
Дизайнът на рисунките е различен според страната или региона, в рамките на културните граници и традиции.

Северно-африкански стил: В Мароко, употребата на естественото багрило може да се проследи до първите Бербери. Хена е играла съществена роля във всеки голям фестивал и все още е така. В рисунките си берберите, които населяват планинските и пустинни райони на Северна Африка, включват ясно очертани геометрични и ъгловати мотиви със много точки и дебели вълнообразни линии.
Декорациите са отражение на това как артиста вижда тяхната околна среда, съчетана с религиозните вярвания. Формите лесно се виждат от разстояние.Северно – африканският артист се нарича NegassahХена по време на бременност е древна практика, която има за цел да повиши тонуса и успокои духа на бъдещата майка. Рисуването се прави в третия триместър. Вярва се, че къната защитава и благославя майката и детето, пази ги от всякакви зли духове, които са в близост по време на раждането. Често в рисунките можем да забележим стилизирано око, което противодвйства на зли и недобронамерени погледи.
Червеният цвят, както и използваните символи целят да предпазят и да закрилят майката и бебето в този труден момент – появата на детето на този свят.

Специално внимание е отделено на ръцете и краката, тъй като те се считат за уязвими връзки към света.

Арабски стил: Хората на Арабския полуостров предпочитат декорации, които включват цветя, лозя, спираловидни елементи. Както в северно-африканската традиция, така и последователите от ислямския регион обикновено не рисуват образи на животни и хора.

“Hinna, lil Far’ah wil Sa’adah wil Ha’lawah wil Jamal, ha’tah tah’futh’nah.”

”Ние използваме къната, за да празнуваме, да бъдем щастливи, да бъдем красиви, за да ни предпази.“

Стил наричан Gulf/ Khaleeji

В днешно време дизайните не отговарят изцяло на местните декорации, традиции и вярвания, но съдържат смесица от импресии, които свързват миналото и настоящето. Рисунките са вдъхновени от въображението и креативността на дизайнера.Всичко, от което се нуждаете, е стабилна ръка, търпение и изобретателен дух.